Ти, подобие мое

„Ти, подобие мое“ не е просто драматичен роман за петима измислени съвременници. Това е история, която разглежда твоето общество – такова, което е обявило състраданието за слабост. Разказът идва от самия Създател.

Антиутопия? Надявам се да греша.

Създаваш свой собствен ред по лични преценки, без право на глас – не само що се отнася до немите твари и мълчаливите дървета, но и към себеподобните ти с различно мислене или тези, които са по-слаби от теб. Гневът ти избухва бързо и щедро в мстителност. Ненавистта ти е леснодостъпна; разпространяваш я като евтино пенливо вино по време на виртуални срещи за анонимно обсъждане и осъждане.

Най-ценният инструмент у теб – думите – често служат за изразяване на шумна омраза. В същото време успяваш да запазиш дистанция от чуждите страдания; чувстваш единствено лицемерна (или дори никаква) съпричастност към другите. Не проявяваш милост към тях с цел да защитиш себе си. Естественият подбор определя оцелелите: само най-дебелокожите остават.

В края на този твой забележителен технологичен напредък може би започваш да вярваш в себе си. Бързият прогрес те направи не просто уверен, а самоуверен до крайния предел на твоето разбиране за мен.