Душата хвърли дрехите си за пране. Поезия

Има книги, в които се чувстваш като у дома си. Те отразяват твоите страдания и радости, спомени и надежди за бъдещето – всичко това сякаш е заключено между двете корици. Именно такова усещане имах, докато преглеждах още неродената поетична творба на Диана Иванова. Разглеждах я в ръкописна форма, тъй като съм горд редактор, участващ в нейното издаване. Няма да ви занимавам с подробностите около нашата работа – те бяха предимно технически аспекти; самата поезия беше готова и само малко освежаване ѝ бе нужно, за да заблести. Но ще споделя, че чувството за уют не ме напусна през целия процес. Не защото с Диана сме живели идентични съдби (поезията не допуска подобни буквализми), а защото искреността и откритостта пред празния лист стават твой дом, ако си истински читател.

Радвам се, че Диана повярва в себе си и след това ми гласува доверие (последователността може би е различна, но това няма значение за литературната стойност), което позволи тази поезия да напусне „чекмеджето на годините“.

Така че ти също ще имаш свой дом скъпи читателю!