Уча се да живея

Ако едно стихотворение наистина е успешно, то притежава знания, които надхвърлят тези на автора. Какво съдържат моите творби? В тях обикновено хората се занимават с ежедневието си и често не става нищо значимо. Няма нищо изумително в този живот, който изглежда като безкрайно повтаряне. Въпреки това чувството за драма присъства: какъв е смисълът на всичко това? До каква степен човек е свободен в съществуването си и до колко – ограничен? Какви са вината и невинността му? Независимо от всичко, той остава нещастен. Спомням си веднъж, когато показах стихотворението си на някого и той попита защо го наричам поезия. Отговорих му, че именно от него те гложди душата. Ако не изпитваш такова чувство, може би търсиш нещо различно - пусни друга плоча.

Сега съм на 45 години и се определям като речния поет.
Каквото значение да има това,
трябва да го имам предвид,
най-малкото за себе си.
Аз съм поет на реката; живея от левия бряг на Дунав,
унгарец и пушач.
Но всеки носи своите бремена.
Искам само да споделя наблюденията си,
без оплаквания,
само поглеждам през прозореца
и виждам река Дунав.