Нощно кафе

В „Нощно кафе“ ще се сблъскате с жестоката искреност, която само чистият лист може да понесе. Поезията изглежда е организирала времето по начин, който го превръща в символ на безсъница – не съвсем буквално, но и в известен смисъл точно така. Когато нощното кафе е пред вас и светът навън е затихнал, именно тогава гласовете на съвестта, разочарованието, радостта, спомените и прошката звучат толкова силно. Между страниците на „Нощно кафе“ от Антония Антонова живеят тези гласове. Те са овладени художествено чрез уникален ритъм, който пронизва цялото произведение; ако беше фалшив или изкуствен, щеше да бъде скучно и досадно. Но всъщност това е единственото възможно поетично дишане за Антония и не можеш да не повярваш в него – то те завладява като ти шепне: „Така преработвам болката си.“ И ти самият започваш да следваш този ритъм (от личен опит говоря) и през него осмисляш собствения си живот.

Наистина...поезията прави точно това. Думите сами по себе си нямат способността да те докоснат (дори могат да оставят белег), както го прави „Нощно кафе“. Антония ни отвежда до празни български домове, но също така ни връща към уюта на домашната закуска. Тя прощава от твое име на любовта, която не устояла на ежедневието обаче все пак запазила нежност към близките хора. Буквално те изпраща навън за директна среща с просяк или босо дете; едновременно с това внушава надежда – че още сме далеч от пълната загуба и можем все пак да се обърнем към молитвата. Тази книга има характер именно защото самата Антония притежава такъв характер способен да носи тежестта на думите ѝ; затова ми е истинско удоволствие да я открия.

Твоят момент предстои! Направи си няколко чашки вечерно кафе и потопи се в тази поезия. Да - тя може би е интензивна и сложна за възприемане , но лекува апатията и примирението . И за честност - чета се без нуждата от успокоителни.) Така ще посрещнеш утрешния ден със спокойно сърце.

Камелия Кондова