Тревожни години

Пийт Таунзенд започва с концепцията за опера, но в интервю споделя, че трансформира сюжета в "психологически роман". Разказвачът Луис Докстейдър е интересен персонаж – интелигентен, остроумен и не особено надежден. Той работи като търговец на картини и представя художници "аутсайдери", сред които се отк突ка Пол Джаксън – бивша рок звезда, преживяла психологически срив и избрала отшелнически живот, където изразява своите апокалиптични виждания върху платна. Главният герой Уолтър, кръщелник на Луис и млад музикант, усетливо възприема реакциите на публиката си. Въпреки успеха му той решава да напусне сцената. Луис има намерение да запознае Пол и Уолтър с надеждата опитът им да помогне на младежа да осмисли натрапчивите си страхове и тревоги.

Авторът акцентира също така на женските образи в произведението. Всички те са силни, красиви жени, които уверено защитават своята идентичност както до партньорите си, така и самостоятелно. Една от тях е млада ирландка; тя смело се противопоставя на баща си заради сестра си и по-късно взима думата в разказа с цел да внесе яснота среди многото предположения – защото разказвачът е твърде уморен от безбройните обрати в историята.