Страстите според Г.Х.

"... трябва да се освободя от себе си, за да мога да виждам.

Попадането в обикновена среда отключва поток от мисли, в който Г.Х., главната героиня на романа, започва да потъва в завихряне от значения, времена и идентичности. В този процес тя освобождава себе си от ограниченията на личността, житейските условности и погрешните представи за самата нея и другите. Това ѝ позволява да се доближи до своята истинска същност и може би до дълбоката истина относно собственото си съществуване. Тя преминава отвъд заблудите на познанието и излиза духовно трансформирана с променено усещане за реалността и ново разбиране за света – почти невъзможни за словесно предаване. Лиспектор поставя читателя в ролята на анонимния слушател, към когото Г.Х. се обръща с надежда за подкрепа по време на разказването си; в крайна сметка именно той я води до момент на откровение, при което тя му отвръща със своя собствена помощ."