Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които формират знаковото за края на 20-ти век произведение на американския класик Пол Остър (издадено през 1986 г.), се движат по границата между различни жанрове и някои критици дори ги определят като детективски. Всички три разказа проследяват бавното разпадане на главния герой. В тях детективът е обсебен от фиксация, която води до разрушаване на целия му предишен живот. В първата новела криминален писател започва собствено разследване; във втората един детектив наблюдава писател; а в третата става дума за автор, който търси приятел от детството, след като последният го е назначил да изпълнява литературното му завещание. Произведението на Остър притежава толкова много пластове, че привлича читатели с разнообразни интереси и културен опит. Дали можем да го наречем металитература или мета-криминале? Или пък авторът просто експериментира с детективския жанр? И двете.

Въпреки това „Нюйоркска трилогия“ остава неизменна част от криминалната литература; качеството й е толкова високо, че критиците продължават да я изследват и задават въпроси относно нея, описвайки я като „детективски истории за детективски истории“, „странна хумористична интерпретация на криминалния роман“, „меко криминале“ (в контекста на твърдите или черните романи на Чандлър и Хамет), както и „малки стъклени пъзели“ или хибрид между детективската проза и новия роман. Според мнението на критиците Остър може да бъде класифициран сред постмодернистите поради влиянието си от американския постмодернизъм през 60-те и 70-те години. Но независимо какво мнение имат критиците относно неговото произведение, то остава едно от най-великолепните четива през последното столетие.