Утринно море

Двете световни конфликти. Италия завладява Либия, а италианските имигранти започват да живеят в тази африканска страна, която става тяхна нова родина. След известно време Муамар Кадафи поема контрола и италианците са принудени да се върнат обратно. В същото време много либийски бежанци предприемат пътешествие към Италия, често с помощта на безскрупулни каналджии, които ги превозват с лодки. Понякога морето изглежда като по-безопасен вариант от сушата. На този фон се развива историята на Анджелина и нейния син Вито, както и на Джамила и нейния син Фарид. Две майки от различни култури, свързани чрез едно море, което ги разделя. Това е роман-приказка за опитите им да се справят с изкореняването си, за вечната им тъга на изгнаничества и загубата на всичко в замяна на несигурността. Те живеят в надеждата за един по-добър живот – просто живот без страхове и заплахи – очаквайки деня, когато ще чуят новината за смъртта на диктатора и ще могат да извикат: „Свободни сме!“