Портретът на Дориан Грей (ново издание)

Когато романът за първи път се появява, той предизвиква множество противоречиви реакции. Както е отбелязано в предисловието: "Когато критиците имат различни възгледи, художникът остава верен на себе си." Оскар Уайлд изразява своето мнение относно героите от произведението си по следния начин: "Смятам, че съм Базил Холуърд; другите считат, че приличам на лорд Хенри. А всъщност бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в друго време."

Процесът на написване на "Портретът на Дориан Грей" до известна степен е резултат от случайност. По време на една вечеря с американския издател Дж. М. Стодарт, Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл получават предложение да напишат нещо за списание "Липинкотс мънтли". Според спомените на Конан Дойл: "Така Уайлд създаде 'Портретът на Дориан Грей', безспорно високо морална книга, а аз написах 'Знакът на четиримата'." Романът вижда бял свят през юли 1890 година и реакцията сред критици е мигновена: "Името на Уайлд вече символизира всичко нездравословно", докато английската публика изпитва шок от острието му над моралните и естетическите ценности в контекста на дълбока криза в края на века.

Чрез блестящите парадокси и динамичните диалози свойствени за стила си, Уайлд отправя критика както към артистичните амбиции, така и към общественото нравствено поведение в пуританска Англия. Той поставя огледало пред своите съвременници и реакцията им е ужас и отхвърляне. Въпреки това не всички мнения са отрицателни – теоретикът по изкуства Уолтър Пейтър например определя романа като "истински жив". Самият автор заявява: "Знам само едно - 'Дориан Грей' e класика..." И подобно всяка класика романът има свои предшественици.

В интервю през 1895 г., Оскар Уайлд признава влиянието върху него от древногръцката и латинската литература наред с писатели като Кийтс, Флобер и Пейтър. От позицията си антиреалистичен индивидуализъм той твърди: “Животът представлява отрова за изкуството.” Все пак животът и смъртта на персонажите във „Портретът на Дориан Грей“ показват трудността при самопознанието – най-трудният пътища за всеки човек.

Въпреки факта че романa му изглежда като защита нa хедонизма ,Оскар Уайлд оставa голям разказвач . И повече от сто години новото поколение читатели продължава да бъде привлечено от вечната дилема зададенo тъкмо чрез този роман : “Какво значение има ако човек спечели света ,ако загуби душата си?”