Танцувачница България

Младият Петко Мицков Цанов, почти юноша, решава категорично да не остане селски човек. Роден в малкия северозападен град Кула и изучавал танци във Видин, той напуска родителите си на 18 години с намерението да продължи кариерата си в динамичната София. Неговото упорство е впечатляващо; печели конкурс и става професионален актьор. Жени се и създава семейство с момиченце и момченце. Животът му изглежда прекрасен, докато службите не се намесват. Според Сталинската максима „Има човек – има проблем“ Петко изчезва безследно.

Романът на Валентин Стоев черпи вдъхновение от тази истинска история и обхваща периода от 9 септември 1944 г. до днешни дни. Главният герой е млад талантлив актьор от Държавния музикален театър, който губи живота си заради стремежа си да запази политическа неутралност и фокус върху своята професия. Това не е по вкуса на новата власт. Повече от четиридесет години той остава "безследно изчезнал", а трагедията му става известна едва след разсекретяването на досиетата през началото на XXI век.

Сюжетът развива събитията на фона на Горянското движение – първото опозиционно движение в страните от Съветския блок, преди унгарските бунтове през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г., и полския профсъюз „Солидарност“ през 1980 г., което оспорва мита за българската пасивност под комунистическия режим. Истината е друга: ние сме били активни противници още сред най-ранните съветски сателити.

Романът е написан със стилен и лесно четим език; героите са живописни, а сюжетът - интригуващ и завладяващ. Той предлага непредвидими конфликти, новаторски ситуации и шокиращи истини за един жесток период – времето на поне три поколения българи. След прочитането му читателят определено ще знае повече!