Живот като строшено огледало

Алексей Видински (1978-2004) притежава съдба, подобна на тази на Петя Дубарова – изключителен талант, който напусна този свят твърде рано, едва на 26 години.

„Поетичният глас на Алексей Видински, който ни остави преждевременно, заслужава да бъде запомнен. Неговата посмъртно публикувана книга „Живот като строшено огледало“ буквално разпада и същевременно обединява света такъв, какъвто е отразен в човешкото съзнание. Стиховете му представят живота като фрагментирано отражение – не цялостна картина, а множество парчета от него с уникални истини, болка и светлина. Той изразява дълбокото си разбиране за крехкостта на идентичността и трудната природа на времето, както и богатството на паметта и тежестта на самотата. Поезията му не търси утешение; вместо това тя се стреми към искреност – понякога болезнена, друг път спасителна. Алексей Видински описва моментите, когато човек осъзнава собствените си несъвършенства; когато смисълът не е предварително зададен, а бавно се изгражда чрез спомените от преживяното. Неговата поезия не може да бъде прочетена набързо; тя трябва да се усети – дума по дума и фрагмент по фрагмент. Както при опитите да сглобиш себе си от парчетата на счупено огледало с надеждата единствено любовта да те направи цял.“ - Ива Спиридонова