Сняг от вчера, за утре

Издателство БЛЕК ФЛАМИНГО ПЪБЛИШИНГ представя новия монолог на един пътник, записан от Петър Хандке.

Докато върви, този човек изразява мислите си за всичко, което му идва наум. Неговите крака са съпроводени от два гарвана, а край пътя лежи нахапана ябълка; в небето се мотае рояк мухи, който остава неподвижен. Размишленията му обхващат както глобалните събития, така и историята на човечеството. Подобно на бродещия Одисей той си спомня за групата деца близо до гората и звука от дъжда, падащ по листата; възприема множеството облаци над себе си. След това следват „смеховете на децата в далечината“, техният игрив шум заглушава градския тътен. В цялото това множество преживявания той търси мир – нещо, което всъщност липсва в живота му. Този покой е скрит в паметта му, но там цари хаос.

Това е еднопосочна драма без смяна на говорещия. Изглежда сякаш персонажът на Петер Хандке се опитва да синхронизира думите си с тишината около него; по този начин стремежът му е да отключи себе си и да отдаде заслуженото внимание както на света около него, така и на собствените си чувства. Говорителят непрекъснато прекратява изказването си и започва наново: той не само натрупва впечатления от околността при всяка стъпка напред, но също така проследява „възникналите образи със затворени очи“.