Един самотен човек

Последната книга на Фредерик Бегбеде, озаглавена „Един самотен човек“, спокойно може да бъде наречена „История за моя баща“. В нея авторът преобразява Жан-Мишел Бегбеде в истински литературен герой. Неговото детство, прекарано в училище с много строг режим, наподобяващо затвор, сякаш е вдъхновено от произведенията на Дикенс. Младостта му започва с приключение около света и завършва в престижен университет в САЩ. Но дали зад този образ не се крие агент на ЦРУ, който използва двойна самоличност за популяризиране на американизацията по света, следвайки стъпките на известния персонаж от романите на Иън Флеминг?

С типичната си остроумна ирония при описанието на своя баща, Бегбеде всъщност задава въпроси към себе си. Той търси обяснение за черти от характера си, които явно са наследени или повлияни директно от този „французин, смятащ се за американец, докато всъщност бил англичанин“. Или както сам споделя: „Написах всички свои книги с цел да изненадам някого, когото вече няма тук. Това е първата ми книга написана специално за мен.“