Послепис

След успеха на романа „Една и съща нощ”, който получи наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон” и „Елиас Канети” и бе номиниран за роман на годината, Христо Карастоянов в новото си произведение „Послепис” разглежда период, когато сме живели като отражения на самите себе си.

Историята разказва за четирима мъже, които пропускат влак по време на новогодишната нощ. Тази ситуация ги връща назад във времето, припомняйки им приятелствата и предателствата помежду им. Те се завръщат към спомените от години изпълнени с болезнени любовни преживявания, случайни срещи и неосъществени намерения. В “Послепис” оживяват моменти от 1968 г., 1989 г. и други значими събития в живота ни, които погрешно смятаме за забравени.

От "Послепис"

Стоян упорито рисуваше картини дори след многократните откази да бъде приет в Художествената академия. Неговите овчици бяха равнодушни със странно оформени крака – подобни на козешките за скоковете във физкултурния салон, но с човешки очи. Руното им беше толкова внимателно обработено, че мнозина недоумяваха как той има търпението да работи така старателно. Само малцина знаехме обаче, че Стоян всъщност не играеше – той използваше дебела четка за контуриране на животинките и после вземаше една вилица за пасти да навива боята като макарони; именно така създаваше красивите къдрици - това оставаше тайна.

В картините му овцете ту пъплеха по синьо-зелени хълмове, ту стояха под червени дървета или слизаха от височините под огнен залез. До тях винаги се въртяха черни кучета с главици като дракончета или усмихнати кукумявки; те бяха много изискани зверове. Имаше картини със зимен мотив – почти всички бяха черно-бели освен гълъбовидните слънца сред белотата: всяка творба носеше по едно такова слънце; там обаче кучетата изглеждаха зловещи.

Нямаше хора никога в неговите творби; облаците присъстваха задължително.
Веднъж попитах Стоян шеговито как разбира кога една картина е завършена.
„Какво каза?” - отвърна той.
„Кога осъзнаваш ,че една картина е готова?” - повторих въпроса си.
„Много лесно! – заяви той – Една картина е завършена само когато я подпиша!”