Затворисърце

„Затворисърце“ (изписано слято) е дебютният роман на младия поет.

След като преживяват своята първа любовна среща, онова необикновено момиче шепне в ухото на героя: „Само не ме пускай“.

Този роман създава подобно усещане у читателите си – привидно лесен, но всъщност дълбок и загадъчен. Константин Трендафилов навлиза на литературната сцена.

Според Захари Карабашлиев, никой не може да спаси нито себе си, нито другите; обаче любовта винаги ще те връща към местата на грешките… Към отказа да приемеш собствената си отговорност или към умението да живееш чрез чувството за вина. Романът на Константин Трендафилов е искрен и стилен, стремителен разказ за българската история след 90-те години – почти без изходи. Но възможно ли е действително да има изход от истината за нашето време?

Марин Бодаков описва две мъжки съдби, оформени от любовта – всяка със свои любими хора, но с много сходни преживявания. Случайните им срещи ги водят до откровени разговори помежду им – честни и без страх. Романът попива техните истории и ни ги представя по увлекателен начин. Разбираме как когато говори любовта, всичко останало остава в тишина. Отворете „Затворисърце“, за да чуете гласа на тази безусловна любов.
Митко Новков