Неизбежна гибел

На 22 май в пълната, нецензурирана версия излиза едно от най-значимите произведения на Ерих Кестнер.

Романът "Фабиан. Историята на един моралист" е публикуван за първи път през 1931 г. и бързо печели популярност сред читателите. Изданието с меки корици се разпродава само за седмица, а до началото на ноември същата година тиражът му достига между 6 и 10 хиляди копия с твърда корица. Кестнер споделя надеждите си това да продължи.

Към март 1932 г. продажбите достигат 25 хиляди, като по същото време започват да се появяват и преводи в чужбина.

Поначалното издание е било цензурирано от издателя, но години по-късно романът излиза в своята оригинална форма под ново заглавие – "Неизбежна гибел", което вече достига до българските читатели.

Тази версия става достъпна благодарение на германския издател Свен Ханушек, който внимателно сравнявал текста с оригинала дума по дума. След като книгата е обявена за "упадъчна", тя преминава през цензура и забрана, а през 1933 г. дори е горена публично от нацистите пред Операта в Берлин. Критици описват "Неизбежна гибел" като анархистичен и провокативен труд - истински шедьовър на Кестнер.

Главният герой Якоб Фабиан притежава множество автобиографични черти на писателя самия; той търси свободен от заблуди поглед към света, въпреки че вярва във възможността за "победа над порядъчността".

Фабиан наблюдава живота в голям град, където престъпленията процъфтяват на изток, мошеничеството цари в централните части, мизерия властва на севера, разврат доминира на запад и навсякъде около него настъпва гибелта.

Кестнер отбелязва: "Тази книга не е предназначена за девственици независимо от тяхната възраст." Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала неодобрение; явно целевата провокация успяла да постигне ефектa си. В края на шейсетте години една студентка по икономика пише писмо до автора относно романа му със следния тон: Той й отвръща: „Вашият специален интерес относно множеството сексуални преживявания на доктор Фабиан ми изглежда малко преувеличен.“

Ето кратък фрагмент от творбата:

„Спомняш ли си?“ – попита той пак. „Полгода след това вече бяхме готови за пътешествие... Отидох там есента… Балтийско море бушуваше… Десет прилични жени имаше там… Какво мога да правя? Да чета книги или просто да чакам? Седях в огромна чакалня наречена Европа! След осем дни тренирах влака... Но накъде ще ни заведе? Отново сме тук … живеещи временно!“

„По дяволите!“, извика Лабуде.“ Ако всички мислят така никога няма да стабилизираме ситуацията!“
“Разумните никога няма да управляват,” каза Фабиан.
“A какво трябва тогава?” запита Лабуде близо до приятеля си.”