Вечер в страната на спомените Т.1

Спомняш ли си, когато бяхме в планината? Ти бе украсила косата си с цветя. Слънцето вече се наклоняваше към залеза, а вечерницата нежно ни закачаше...

Над тъмните дървета светеше лунният сърп на небето. Някъде в гората бухалът издаваше звук, нарушавайки дълбокото мълчание.

Все още се притеснявах да те целуна; всеки бор трептеше като струна. Вечерният вятър свиреше мелодии между стройните стволове на дърветата.

После в онази стара хижа огънят раздвижи сенките и от топлината или уюта ти се сгуши до мен и заспа в скута ми...

Помниш ли онова самодивско извора, където първо видя отражението си? Помниш ли дивите цветя и колко красива беше с тях в косата си?