Таласъмите не спят зимен сън

В трамвая, случайно срещнат човек се натъква на странник. Той му помага, но в крайна сметка остава разочарован от него. По пътя си оказва помощ и на други хора, след което напуска мястото. Това не звучи като типичен сюжет за книга; проблемът не е в самата история, а в нас.

Дебютният роман „Таласъмите не спят зимен сън“ (Николай Гергов, „БГ книга“) предлага интензивно четене - увлекателен е, но също така те оставя без дъх с всяко ново изречение. Както удар в корема на пияница, който редовно малтретира жена си.

На пръв поглед приключението сред лицата и местата от периферията на София изглежда да няма голям литературен заряд. Сюжетът на „Таласъмите“ преминава пеша през различни места и рядко представя сложни герои. Езикът им почти не съдържа учтиви или книжовни форми, но е изпълнен с познати препратки за всеки жител на българския мегаполис. „Таласъмите не спят зимен сън“ е толкова реалистична колкото един обикновен ден от нашето ежедневие.

Парадоксално обаче единственият нереален персонаж изглежда да бъде самият разказвач. Не че притежава някакви специални способности – просто проявява загриженост през цялото време от началото до края на книгата.