Разкази (Вирджиния Улф)

През целия си творчески път Вирджиния Улф създава ограничен брой разкази, които обикновено пише в кратките паузи между два романа. Чрез тях тя изследва границите на своята модерна проза, не само описвайки вътрешния свят на индивидите, но и чрез взаимодействието между вътрешното и външното, където „реалността“ и „въображението“ са напълно равнопоставени и така тясно преплетени, че разграничаването им е задача на фин усет. Не е случайно, че литературната критика посочва, че прозата й често достига до музикални висоти. В тези разкази авторката използва техники и идеи от литературата, които по-късно развива в романите си. Някои от историите акцентират върху случването и повествованието, докато в други преобладават настроенията, образите и поетичните прозрения. За разлика от романите си – за които е най-известна – в разказите има повече ритъм отколкото сюжетна линия. Самата Улф отбелязва: „Ритмичната проза ми се струва по-присъща от повествователната; но тогава трябва да измислям някакво спасително сюжетно решение за читателя“.

Разказите в този сборник са подредени хронологично с цел да проследят удивителната трансформация на писателката – започнала с традиционен стил, преминала през модернизма към постмодернизма и после обратно към традицията. Заглавията тук не могат да бъдат категоризирани под едно общо понятие; част от тях притежават черти на класическа фабула, а при други експериментализмът доминира. „Колко малко успявам да уловя с перото си от това което виждам пред себе си - не само с очите си , а със всяка клетка на тялото ми“, споделя Вирджиния Улф относно своите разкази; но прочитайки този компактен том читателят ще се убеди колко много всъщност е успяла да запечата една от водещите фигури на литературния XX век.