Ловци на пеперуди

Разказите в сборника „Ловци на пеперуди” плавно се преплитат и взаимно се обогатяват. Герои от различни истории навлизат в живота на другите, което създава по-широка картина за загубеното време.

Тези разкази предизвикват усещания за нежност и доброта, но също така излъчват дълбока тъга, която притиска гърлото, както и потайна ярост... – такова е моето впечатление от творбите в тази книга. Константин Петров пише с умение на истински майстор-разказвач – „Ловци на пеперуди” е ясен пример за това.

Не знам как ще възприемат разказите му новите читатели, но когато аз ги четях, усетих нотки на поезия, свежест и искреност. Неговият стил носи откритост, която веднага ни привлича и ни прави близки до него. Дори когато описва места или ситуации, които не сме посещавали или преживели сами, той успява да ги представи така убедително, че сякаш вече сме били там.

Тези разкази достигат до най-дълбоките кътчета в нас и променят ръбатото ни битие в нещо закръглено; от остри ъгли към доброжелателност. Да! Именно това характеризира „Ловци на пеперуди“ – те са изпълнени с добронамереност и несъмнено са много стойностни произведения.

Митко Новков