Аз, грешният и недостойният

Милен Александров е роден на 18 септември 1932 година в селото Златия. Завършва специалност журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В началото на кариерата си работи за различни младежки издания. През 1960 година започва работа във вестник "Септемврийско слово", след което преминава през "Септемврийско дело" и "Дело" - Михайловград (днес известен като Монтана), заемайки позиции на репортер, редактор и завеждащ отдел. Дълго време е кореспондент за вестниците "Земеделско знаме", "Народна младеж" и други централни медии. Той е автор на над 2000 статии, публикувани както в български, така и в румънски, украински и югославски печатни издания. Журналистическото му творчество включва разнообразие от жанрове – статии, очерци, пътеписи, интервюта, репортажи и есета; рядко се отдава на хумористични или сатирични произведения. Сред неговите литературни творби са повестите "Земна светлина" и "Те тръгнаха за свободата", а романът му "Аз грешният и недостойният" е вдъхновен от историята на поп Пунчо от село Мокреш. Последната му творба – романът „Калущари“, остава незавършена.

Александров получава наградата „Златното перо“ за журналистика и става лауреат на Пети и Шести фестивал по литература. Освен това е номиниран за втория национален конкурс организиран от холдинг “Развитие” за непубликуван роман.

Умира на 25 ноември 2000 година в село Долни Цибър.