Съюзът на българските национални легиони и неговата борба. Един легионер разказва

Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ) е представлявал най-голямата и активна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 година. Според различни източници, членовете му са достигали до 250 000. Влиянието му върху младежта през периода между двете световни войни е било толкова значимо, че дори четиридесет и пет години комунистически репресии не успяват да го унищожат. След 10 ноември 1989 г., вече възрастни хора продължават неговото наследство под различни форми.

Въпреки това, явлението СБНЛ остава слабо проучено от българските историци. Книги по темата трудно могат да се открият, а наличните произведения често са повлияни от идеологическите нагласи на авторите си, обикновено марксистки.

Настоящата книга обаче е уникална в своя род. Нейният автор Иван Григоров не само че е бил активно ангажиран член на СБНЛ преди 9 септември, но също така един от водещите фигури на Легиона след падането на комунизма. Както много други легионери, той преминава през жестокостите на комунистическия режим и получава присъда от народния съд за десет години затвор заради ръководството си над легионерска секция в гимназия в Бургас.

Тази история прави Иван Григоров ценен и автентичен източник относно СБНЛ. В книгата си той разглежда ключови исторически моменти и събития, които определят развитието на организацията – от нейното основаване в началото на тридесетте години до наши дни. Освен това акцентът пада върху основните характеристики на Легиона – като идеологията му, структурата, символите и униформите. Присъстват биографични данни за някои от най-забележителните дейци на СБНЛ и всичко това е допълнено със значително приложение с оригинални документи и снимки, част от които се публикуват за първи път.