Глина

Според легенда, през XVII век грънчарите от малкото селце Бусинци в района на Трън получили специална привилегия от турския султан да пътуват безпрепятствено из империята, за да предлагат своите изделия. Керамиката, произвеждана там, била толкова оригинална и красива, че успявала да отвори сърца и врати. Същата сила присъства и в страниците на романа „Глина“, който използва необработената пръст на тази история и я превръща в завладяващо повествование, което тече плавно като вода и има способността да пречиства.

Ние не сме изградени само от думи; ние сме направени от кал.
Ако подариш шепа кал на някого, ти му даряваш всичко.
И ако той ти върне сърце от тази кал, значи притежаваш всичко.

Жара е с име вдъхновено от светлината на огъня и темперамент като буен планински поток. Велико е майстор грънчар по призвание и душа - той диша глина и живее за занаята си. Срещата между тях е подобна на срещата между пламък и въздух - искрата може лесно да бъде разгорена или угасена. Но когато съдбата заплашва целия селски живот, любовта им става неизменен лек за общите страдания. Велико осъзнава, че именно неговите ръчни творения могат да донесат свободата обратно на бусинските майстори. Не подозира обаче как глиненото му сърце ще свърже Жара с него завинаги.