Майкини и другите

Продължението на популярния роман „У майкини“ от Иво Сиромахов.

„Майкини са най-низшите същества, които някога са се появявали. Не можем да ги търпим.“ (Вуйнини)

„Тази книга не ме засяга.“ (Шурето)

„Ох, много сте забавили работата. А аз вече съм в София. Цунки!“ (Културослав)

„Този роман показва колебанията на съвременния творец между екзистенциалната криза на маргиналността и крайното противопоставяне на ирелевантната пародоксия.“ (Герасим Евлогиев – Чуди)
Откъс от романа на Иво Сиромахов „Майкини и другите“

1 ЮЛИ

Днес у майкини правехме компоти от кайсии. Кайсиите бяха сорт „бадемка“, много сочни. Всяка година с шурето спорим какво да правим с тях; той настоява за кайсиева ракия, а майкини искат да направят компоти, което обикновено води до конфликт.
Така стана и днес – шурето викна: „майната им на компотите, да направим ракия!“, но след като му налетяха двамата жени и го удариха по носа, последвано от синьото око и счупения палец на дясната ръка, той в крайна сметка прие идеята за компотите. След това се напи и заспа.
Нарязахме кайсиите и махнахме костилките точно когато вуйнините пристигнаха и започнаха спора дали трябва или не да бъдат извадени костилките. Майкини твърдяха категорично, че е необходимо да се премахнат поради съдържащото се там незнамкакво вещество. Вуйнините пък бяха убедени, че костилките добавят аромат и че майки нищо не разбират от приготвянето на компоти.
Майкини посочиха на вуйници да си гледат загубената къща вместо да дават акъл, защото цялото село говореше колко глупави били те. Тогава вуйниците избухнаха - взеха един буркан и го разбиха върху главата на майки ни; стъклата летяха навсякъде сред размазаните кайсии – истински хаос...
След това майки ни удари силно корема на един от вуйниците с мощно кроше, после набиха единия му брат в лицето така жестоко, че паднали право върху шурето. Но той нямаше представа какво става около него понеже беше прекалено пилен."