Малка северна сага

След забележителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир, озаглавен „Неосветените дворове“, Швеция отправя официална покана към него за ново приключение. Той се отправя към още една студена страна с тетрадка и изтъркан молив, готов да напише следващия си пътепис „Малка северна сага“.

Пътуването на Радичков започва в София, когато по булеварда се появява сърна – това е знак за начало на едно сюрреалистично преживяване в Швеция.

Книгата описва впечатленията му от посещенията в страната през различни сезони и поводи – от най-дългия ден до участието му в дискусии с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.

В текста авторовият дух постоянно се връща към родната земя и спомените за близките хора, детството му, бомбардировките над София, мечтите на майка му като млада жена и една красива литературна панахида в памет на Емилиян Станев и неговите многобройни кучета.

„Шведите имат особено отношение към знамето; навсякъде в небето над Швеция виждаме знамена... Започнах да изпитвам носталгия по моето знаме. Наранявано от саби, пронизвано от куршуми, опожарявано във вихрушки от барут – то е символ на човешката устойчивост.“

„Малка северна сага“ излиза за пръв път през 1980 година и е преведена на шведски език през 1981 година. Настоящото самостоятелно издание е първото такова след четиридесет години.