Линия девет, или когато пресъхнат чешмите

„Линия девет“ представлява колаж от акварелни елементи и може да се възприема като съвременен японски дзуйхицу – елегантният средновековен жанр, който проследява „пътя на четката“, или пък като форма на социална мрежа.

Персонажите живеят в конкретен, но същевременно измислен град. Изправени са пред смешни и тъжни ситуации, които им се случват в автобуси и таксита, по улиците и спирките.

Как протичат нашите срещи? Какво изразяваме чрез неизказаното? Как рефлектираме върху миналото си? Как успяваме да се изгубим и после намерим взаимно? Чуваме ли един друг напълно или частично? Какво остава с нас след тези преживявания и какво бързо преминава покрай нас? Къде можем да открием красотата, кой ден смятаме за добър, а кой за лош?