Буда

Никос Казандзакис е вече дълго време любим автор на българските читатели. Неговите романи, като „Алексис Зорбас“, „Христос отново разпнат“ и „Последното изкушение“, продължават да вдъхновяват нови поколения. В настоящия случай обаче ще го видим в различна светлина – като човек, който дълбоко се е потопил в будистката философия и мъдростта на Изтока. Пиесата му „Буда“ предлага поетичен и размислен поглед към Казандзакис, какъвто не сте си представяли досега.

„Лягам да спя – сънувам, че съм облак. Събуждам се – ставам човек.

Облак ли съм? Човек ли съм? Какво е реалност? Какво е мечта? Събуждам ли се или просто променям формата си? Може би всичко това е истина? Или пък нито едно от тях не е действителност? Или може би нищо не означава нищо?

О, Буда, мъглата постоянно преминава от крепост в мъгла и обратно. Когато гледам отдолу виждам крепост; когато погледна отгоре - само мъгла...

Сега осъзнавам: единственото непоклатимо убежище e именно мъглата!“

Из произведението „Буда“.

Никос Казандзакис (1883–1957) беше гръцки писател, поет и драматург с дълбоки философски възприятия. Роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит (тогава част от Османската империя), той остава считан за най-влиятелния гръцки автор през XX век. Широка популярност получава след адаптацията на романа му „Алексис Зорбас“ във филма "Зорба гъркът" през 1964 г., с участието на Антъни Куин.

Той пише есета, новели, стихотворения и трагедии; превежда класически творби като Данте's “Божествена комедия” и Гьоте’s “Фауст”.

Подобно на своя герой Одисей (от неговата поема „Одисея”, публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва голяма част от живота си извън родината си Гърция с изключение на годините по време на Втората световна война.

Много от неговите творби са вд inspirирани както от историята и културата на Гърция така и връзките между Бога и човека. През 1957 година му липсва един-единствен глас за Нобеловата награда - тя печели френският писател Албер Камю.