Неизмислената история на един български германец

Из "Пътят към светлината" на Иван Гранитски

В последните години на книжния пазар се появиха множество произведения, които претендират да бъдат мемоарни биографии. Някои от тях разглеждат значими исторически моменти от бурната и променлива епоха в края на миналия и началото на настоящия век, като предлагат ценна информация и интересни наблюдения за социалните промени и сложните обществено-политически явления. Въпреки това, малцина са текстовете, които впечатляват с искреността си, непосредствеността и увлекателността на разказа.

Такъв пример е мемоарната творба „Неизмислената история на един български германец“ от Иван Илиев. Авторът решава да сподели своя наситен с предизвикателства и драматични обрати живот. Неусетно за него самия това автобиографично изложение преминава в завладяващ роман. В предговора си Илиев отбелязва, че основната задача на всеки мислещ човек е да търси пътя към Светлината – да развива благородство у себе си и цял живот да работи върху изграждането на най-значимия Храм - този на истината, добротворството и съзиданието, които придават смисъл на човешкото съществуване.