Отмествам хоризонта

**Премествам Хоризонта**

Някой носи земята, без да разлее и капка.
Хоризонтът блести като водоем, успокоил реката...
Опитах се да повдигна капака, но гръбнакът ми не издържа.

Скърцах зъби и ругаех от изгрев до залез,
потънах в тъмнината като в наемни ласки -
после слънцето запали огън на изток
и лицето на земята скри с износената маска.

Чух как поети в бяло пеят,
а гласът ми заскърца по дървена стълба -
те са нечувствителни към чуждата песен, която
мирише на пот и е мръсна като живота.

Отново опрях ръце в хоризонта.
Този път се опитвах да преместя чисто земята.
Но откъснах окото на цвете -
водата му все още жива потече през дланта ми.

Като щъркел в зимното слънце
аз наведох глава - хоризонтът беше паднал.
Смъртта не е всичко! – крещях лудешки.
И избягам над него! Но земята остана непроменена.