Кукувича прежда (трето допълнено и преработено издание)

„С ироничен тон и привидна несериозност, красноречивият Христо Карастоянов представя мрачни разкази, които се развиват в иначе идилично градче. Там гарнизонният духов оркестър свири в парка, докато зад плота на тъмен и миризлив аптека надзирава младо момиче.

А другата страна е изпълнена с барут, кръв и... гилотини!”

Рашко Сугарев в брой 6 на списание „Пламък”, 1985 година

„В повестта се преплитат теми за любов и тайна предателство, безсмислено противопоставяне на смъртта, както антимонархически, така и промонархически нагласи. Авторът изгражда напрегната и интересна сюжетна линия, основаваща се на детайлно проучване на времето. Чрез непринуден разговорен стил той успява да пресъздаде документалната достоверност, което позволява на читателя да изживее събитията.”

Христиана Василева, вестник „АБВ”, 4 август 1987

„„Кукувича прежда” е действие през 20-те години с появата дори на Джон Ленън; напомня за произведението „Бесове” от Достоевски: обхваща анархисти и атентати, кинотеатри и цепелини като съчетава повествувателните техники на модерната литература с балканското разказвачество. Мястото на действието е българската провинция: животът в столицата само имитира реалността; там всичко се изстрадва истински.”

„Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitung, номер 16-19 от 20 януари 2013