Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература придобива съвременния си вид преди по-малко от сто години, в периода между 20-те и 40-те години на ХХ век. Въпреки това, нейната независима история започва поне един век по-рано – още преди страната да обяви своята независимост през 1821 г.

Настоящата антология представлява първия опит за систематично и изчерпателно представяне на началото и развитието на мексиканската проза в този първи етап от нейното съществуване. Мексиканските автори ще водят читателите през неизследвани исторически терени, разкривайки сложността на пътя към осъзнаването на младата нация. Духът на позитивизма ще се сблъска с дълбоко религиозните традиции, а вътрешната трансформация ще премине през модерното разбиране за света около нас. Започвайки срещата с лицата от първия век, читателите ще бъдат запознати с „бащата“ на латиноамериканската литература – Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди, известен като автора на „първия роман в Новия свят“. Редом до значими фигури като Игнасио Алтамирано ще се появят забравени майстори като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио пише своите истории само десетина години преди популярния Мануел Гутиерес Нахера; въпреки различията им те остават неразривно свързани. Идеите от западния свят нахлуват ярко в Мексико чрез произведенията на малко познатия Ефрен Реболедо, но динамиката в историята ги отблъсква дори тези иновации при широко признати творци като Амадо Нерво. В крайна сметка стремежът към автентично изразяване на мексиканската идентичност, подложена през своя "първи век" на войни и диктатури, изгражда мост към един по-силен свят - наследство изпълнено със значими послания както радостни, така и тъжни.