Изповедите на един буржоа. Исках да мълча

Зная, че никога не съм се подготвял за голямото произведение, в което ще изразя всичко. Писателят е наясно, че рядко успява да предаде цялата истина и само аматьори или специалисти отстрани на литературата имат намерение да пишат обширни творби. По-скоро вярвах, че сред всички ненужни и натрапчиво написани текстове по конкретен повод един ден ще мога в някой ред или фрагмент да споделя онова, което друг не може да изрази вместо мен. Предполагах, че моите думи няма да бъдат особено умни или блестящо оригинални. Възможно е те дори да прозвучат като клише, тъй като най-същественото послание – думата или мнението, които напълно улавят човешката същност – често са много простички.

"Изповедите на един буржоа" несъмнено представлява върховното постижение на Шандор Мараи, който многократно е определян за най-влиятелния унгарски автор през XX век. Тази стилна романизирана автобиография от 30-те години носталгично възражда духа на европейската буржоазия, която окончателно загубила своето значение след стрелбите в Сараево през 1914 г., с които завършва първата част на книгата.

Втората част променя жанра и описва живота на един космополитски емигрант: Германия, Париж, Флоренция и Лондон. (Този живот ще продължи до 1989 година; тогава 89-годишният Мараи сам ще сложи край на битието си в Сан Диего.) Главните герои стават личности като Цвайг, Унамуно и Томас Ман - тези фигури трябва да запазят духа на европейската цивилизация и да се противопоставят срещу растящия тоталитаризъм. Така творбата на Мараи служи като документ за последната светлина една епоха преди окончателния й упадък.

Книгата влиза в поредицата "Модерна европейска проза", публикувана от издателство Ерго."