За радостта и езика. Разговор в писма с Георги Господинов

Когато размисля за изминалия си път, изпитвам удовлетворение, че успях да запазя поезията си непокътната през тоталитарния режим и че направих живота си значим и радостен.
Иван Теофилов

Това не е обикновена анкета или интервю; а разговор, споделяне на спомени… Представлява един епистоларен роман. Започваме в края на януари 2021 г. и приключваме в късната есен на 2022 г., която носи тревога. Началото ни бе в пандемия, а завършекът – във война и още по-бурен свят. Смесихме различни времена, изградихме дом от минали моменти и съживихме множество гласове и личности… Съхранявам всички писма, които са придружавали моите отговори. В едно от тях пишеше: „... не знам как биха се развили личните ни истории в този ужас“. Надявам се да намерим спасение, Иване. Нямаме друго освен човешките си разкази в подобни периоди. Благодаря ти за този щедър храм на паметта ти, който побира всичко – хора, събития, цели исторически етапи както и отделни дни и следобеди.
Георги Господинов