Свобода или смърт! Бунтовен лист

Вестникът на ВМОРО „Свобода или смърт. Бунтовен лист” е с размери 27 на 40 сантиметра. Изданието предлага пълно факсимилно възпроизвеждане на всяка страница от дванадесетте броя, като текстовете са разчетени и коментирани. Разчитането е извършено от доц. дн Милкана Бошнакова и е основано на оригиналите, които се съхраняват в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София.

Източниците включват информация за Яворов и неговата дейност в Македония. Публикацията съдържа целия разчетен текст на списвания от поета вестник „Свобода или смърт”, който той издава по време на борбата за освобождение на Македония между февруари и април 1903 г., когато вестникът функционира като нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 г. играе ключова роля във биографията на Яворов не само като публицист, но и като революционер, а също така представлява важна част от историята на българската литература и журналистика. Освен статии с актуална стойност, изданието включва стихотворения или фрагменти от тях – например „Хайдушки песни“ и „Арменци“.

Появата му е провокирана от Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за организиране на въоръжено въстание през пролетта на 1903 г., което налага спешното подготвяне населението за предстоящото изпитание. На 29 януари 1903 г., активисти от Серския революционен окръг се събират в Каракьой, Неврокопско, където обсъждат полученото известие.

Този ръкописен вестник е отпечатан чрез хектографска машина; досега са известни общо дванадесет броя с тираж около сто копия всеки. При подготовката му Мицо Кирилиев участва активно както със своите технически умения, така и като преписвач; почеркът върху страниците всъщност принадлежи именно нему.

Според поп Стоян: "Яворов остава да работи четири месеца" сред местните хора, пишейки материали за вестника; Мицо печаташе текстовете малко след това". Когато имало риск затова да бъдат забелязани шпионстващи турски войници, местните жители незабавно предупреждавали другарите си.

Чрез статиите си Яворов поставял важни теми пред агитаторите към Организацията - проблеми относно положението преди настъпването på обявленито уставане - предоставяща задълбочени анализи как те могат да бъдат решавани."