Български дневник. Том 2 (1881-1884)

Този обширен дневник предлага впечатляваща картина на българското общество, която е цветна, свежа и разнообразна. Тя е изпълнена с деликатни наблюдения, остроумие или сарказъм, както и със спомени от преживяното на Балканите. В него са представени портрети на значими или интересни личности, оказали влияние върху политическия, социалния и културния живот. Днес не можем да възстановим автентичната представа за близкото минало без този богат източник от малки и големи факти, които ярко показват нравите, разбиранията и характерите на хората в свят с бърза трансформация и заплаха от изчезване.

Иречек не е професионален белетрист или психолог, но благодарение на своя природен усет и опит в западните страни (посещавал е Германия, Франция и Италия) успява да улови с проницателно око всичко уникално около себе си. С кратки фрази той ни разказва историите си – заразява ни със смеха си или трогва с разочарованията си. Дневникът продължава да се чете днес като увлекателна поетична или историческа хроника; той забавлява и образова читателя с различни теми – било то временни явления вече изчезнали но важни за историята или символични по значение аспекти от българските добродетели и недостатъци.

– Професор Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.