Тези брутални наслади

Когато тъмната академия среща Хичкок.

През 1973 година в Питсбърг, един университет обучава студентите как да се приспособят към живота на кампуса. Два гениални седемнадесетгодишни младежи с детски травми и злодеяния представляват основата на историята, която я поставя сред най-влиятелните произведения от жанра тъмна академия.

Политическата обстановка е сложна: Войната във Виетнам все още бушува, а американските войници не са привлечени под отговорност за извършените зверства. Управлението на Никсън е затънала в скандала Уотъргейт, а споменът за Втората световна война е свеж. Социалният контекст може да бъде свързан с експеримента на Милграм.

„Тези брутални наслади“ представлява дълбочинно изследване на младешкия гняв, който остава задушен без възможност за изразяване; то разглежда как подавянето и вътрешните конфликти срещу неправилните правила и наложените пътища могат да проникнат във всички аспекти от живота.
— Гергана Дечева

Романът „Тези брутални наслади“ съчетава смущение със завладяваща атмосфера, потапяйки читателя в опиянението от обсебеността и нейното токсично влияние. Дебютът на Мика Немеревър представя красив образ на интимността и отчаянието, показвайки как увредените сърца могат да причинят вреда както на себе си, така и на другите. След прочита му оставам разбит.
— Робин Васерман

„Тези брутални наслади“ е роман с висока степен на ангажираност — като трескав сън чийто тон ще ви преследва дълго след последната страница. Най-силно впечатление оставя талантът на Мика Немеревър да ни покаже до къде бихме стигнали всички ние само заради желанието да бъдем забелязани и разбрани.
— Брандън Тейлър

Немеревър умело управлява постепенното повишаване напрежение... Проницателен роман.
— Ню Йорк Таймс

Малцина писатели успяват толкова бързо и мощно да привлекат вниманието както Мика Немеревър с този интригуващ дебют — динамичен трилър изпълнен с чувствителност и познания. Читателите ще се впуснат в страниците незабавно след електризиращото начало в стремежа си към облекчение от натрупаното напрежение до самия край.
— Стефи Харисън, BookPage