И сърцето тренира своята смърт

СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА

Нека да кажем, че така е по-просто:

Ако оставя часовника в снега,

стрелките му ще разпределят времето

на малки купчинки без следа. Но сега и то ме изоставя,

наказвайки ме като изгубен път.

Не напълно, не винаги. Не днес, но някой ден

сигурно ще бъда готов

след теб да приема

останалото време за живеене

като времето за живот, което ми остава.

В момента съществувам сред остатъци от забравени последствия.

И пиша мечтите си до теб в снега.

Вятърът ги чете и ги събира. И вероятно ги изпраща при теб.

Той е неуморен куриер –

чука на вратите ни и тръгва без предупреждение.

Затова излизаме сред зимата,

обезпокоени, за да помним и забравяме

останалата пустота. Това е всичко.