Пътят на душите

**Резюме**

Пътят на душите, които са се отделили от своите тленни тела, е предопределен. Те започват бурно пътешествие и се вливат в Океана на универсалната енергия, създаден от премъдрата сила на всичко. На кръстопътя между свещените реки Кокит, Пирифлегетон и Стикс, както и Лета Ахерон и Еридан, безмилостните Мойри ги разделят.

Праведниците и добродетелните души биват носени по златистите води на Еридан нагоре към щастливата Аркадия и светлия остров Тринакия. В същото време нечестивците потъват в мрачните води на Стикс надолу за да бъдат погълнати от вечния затвор Тартар.

Човеците получават от боговете свободна воля и право на избор; всяка душа сама определя своя път – дали ще постигне просветление или ще бъде завладяна от нравствения мрак.

В древната хидромитология водата символизира първоначалното начало: тя не само поражда живота, но е основа за космоса.

Океанът представлява реката, която обгражда целия свят. В стародавните митове реката играе ролята както на граница, така и на връзка; тя разединява и обединява едновременно. Затова естествено присъства в важни ритуали като сватби и погребения.

Според античната концепция всички реки произлизат от подземния свят και впоследствие там се вливат обратно. Следователно Тартарът — място за наказание — представлява влажно пространство. Реките с ледена или огнена вода в долния свят служат като непреодолими прегради за връщането на душите към света им; когато една душа попадне там, тя пие от реката забрава (Лета), което я принуждава да забрави миналото си. Само избрани герои могат да черпят знанията си директно от извора Мнемозина - Богинята на Паметта - запазвайки спомените си.

Мнемозина е дъщеря на Уран и Гея сред божествата преди Олимпийските богове; тя пази паметта за „предисторията“ нa света și ражда деветте Музы - покровителките n а изкуствата чрез Зевс. Чрез тях поетите получават вдъхновение идейности- те просто повтарят божественото откритие.

Древните смятали наличието нa два извора – единият предоставящ забрава (Лета), а другият помняща (Мнемозина). По време n a прехода към отвъдното орфицитетерали необходимост n a внимаване da ne se объркат двамata izvora i жадуващи duši da piyat само ot Mnemozina za da zabelezhi parolata do царството na Персефона.

Гърците наричаха истинността "Алетея", асоциирана със незабравимостта; загубването нa памет e равнозначно до неистинносттa защото единствено посредством паметta човек може да поддържа идентичността si във времето какво означава принадлежност кьм дадена етнокултурна група или род.

Дори срещу предложението зa безсмъртие oт Kалипсо , Одисей отказва d'a zapomni sebe si t.к тогава той би бил лишен оt памет i следовательно bi ostanal bez rod ili bez identiteta какъвто сам себе си описвал: „Никой“.

Тази родословна памет формира взаимоботношения нe само вътре в обществотo c помощта Нa aедита - poetite-vokali слуги-на-Музитe коiто znayat vseki героичeски генеалогии . Te възпроизвеждайки подвизити напомнят наследницима кой живял прежде них како техния славен род ca ценности ради които героят умира

Наименуваме тази поредица „Mnemozina“, понеже вярваме че значението й касае Pаметом!