Сказанието

"Сказанието" представлява дългоочакваната трета част от епопеята "Задругата", която предлага далечна предистория.

"1868: Какво не успя да постигне Раковски?

Манастирът беше същият, какъвто го познавахме - вековен дом на древни ръкописи, стари документи и различни ценности, някои от които са над хиляда години. Монахът също остана непроменен - един от малцината, ангажирани с опазването на най-ценната информация за Задругата - паметта за историята.
Синеокият влезе вътре. Чакаха го. Старецът го заведе в библиотеката – официалното място, където даже турци бяха стъпвали. Важните документи обаче се намираха извън него – в пещери и специално укрити места наблизо. Имаше и известен брой писания в добре скрито подземие.
– Ето я... - каза Старецът. - Отне ни седем години да я открием и още една наша група да я препише на ръка. Раковски я желаеше, но стигна до теб.
– Явно той усети, че нещо му липсва - добави Синеокият.
– Не зная дали ще намериш отговорите тук - сподели Старецът. – Прочетох текста; интересен е. Но дали съдържа това, което търсиш? Трудно ми е да кажа. Струваше ни много време и средства! Знаеш ли как се копира китайски текст без познание по езика?
Синеокият се усмихна:
– Подозирам как става.
Всъщност изпратените в тази налудничава мисия на хиляди километри разстояние бяха добре обучени и владееха съвременния китайски език, но този текст беше написан на диалект отпреди повече от хиляда години; те всъщност просто прерисуваха йероглифите без разбиране на значението им.
– Единственото издание присъства на три езика: китайски, латински и старобългарски - пояснява монахът.
– Това е отлично; няма нужда от превод!
– Българският използва старите букви — уточни Старецът — Някои от тези които ги преписват дори не знаят тяхната форма и затова са направили грешки при рисуването им. Малцина даже сред нас знаят истинските символи; ти ще трябва да разчиташ латинската версия като помощник във възприемането им."
“Аз мога да чета древните букви” — отвърна Синеокият."
“Тогава може би ще успееш най-добре да схванеш смисъла,” продължи той," оригиналният текст вероятно е именно този.”
„В библиотеки винаги изглеждат обърнати местата—като оригинален запис стои китайското издание а другите два сякаш следват преводи.“
“Нуждая се само от абсолютната истина както тя произлиза.”
Усмивката у Стареца бе нежна:
„Не можем нито потвърдить , нито оборим написаното тук . То остава само свидетелство за себе си . Но звучи толкова автентично.”
“Божия намеса сигурно ще донесе необходимите прозрения за българската история,” заяви Синеокият.“Дойде времето!”
„Да“, кимнал осведомено Щарецът , докато му предаде книгата .
На корицата , изработена ръчно , стоеше заглавие : "Сказание на Куин Янг".
Синеокият побягнал към своята килия , неспособен да контролира нетърпението си ; той веднага разгледал първата страница..."