Щастливи хора със сълзи

С изключение на имената и цветовете, които бяха избледнели с времето, вероятно единствено лодките останаха същите в онзи щастлив ден, когато баща й реши да я заведе за пръв път да ги разгледа отблизо. Те все още се намираха там, обърнати на палубите – големите лодки, покрити с брезент. Кулите продължаваха да стоят, кръглите наблюдателници напомняха рибешки очи, а старите спасителни пояси висеха от куките. Когато отплаваха от пристана и носът им разрязваше синята повърхност на атлантическите води по пътя към Лисабон, валеше кисел дъжд подобен на този в началото на нощта.