Време за признание

Артур Шницлер (1862-1931) е един от най-влиятелните представители на виенския модернизъм в България. Той е известен както с белетристичната си работа, така и с драматургията си. Въпреки че произведенията му са многобройни, у нас основно се познават пиесата „Хоровод" и цикълът „Анатол". Много от неговите едноактни пиеси остават непознати, но те разкриват дълбочината на познанията му за човешката психика, показвайки го като скептичен хуманист и ироничен наблюдател на социалните явления.

В сборника са включени 15 едноактни пиеси, написани през различни периоди, които все още запазват своята актуалност. Те подчертават как авторът цени кратките сценични формати, позволяващи не само да изрази себе си по-добре, а също така дават възможност на актьорите да блестят.

Целият театър представлява своеобразно безумие. Но най-безумното в него сме самите ние – комедиантите; иначе сме сравнително разумни хора в живота. Стъпваме там и рецитираме научени текстове, сякаш те истински ни интересуват. Излизаме и влизаем... А долу зрителите седят и аплодират. Удивително е как могат да реагират така! Понякога ми минава през ума мисълта, че всичкото драматично изкуство всъщност е просто измислица на касиерите в театъра – каква значима идея!

Шницлер притежава малко меланхолия; той съчетава любов към живота с остротата на своето наблюдение. Скептик по душа и все пак обременен от чувството за живот.
Роберт Музил