Малкият Содом

От автора, който дълбоко прониква в сърцето и извлича от него скрити и болезнени истини, българската литература може да очаква мощни произведения, които ще носят суровите белези на живота и трагичния дух на епохата.

Разказите на Стаматова притежават не само ярка и динамична изразност, но и отличителна черта - присъствието на ирония. Тази форма на ирония не е фина; тя се проявява по различен начин в сравнение с западните автори, където обикновено остава едва забележима. Напротив, тук тя е силно акцентирана, изпълнена със злост, остри закачки и понякога груба. Изразява се чрез рязки фрази без литературен оттенък, които ухаят на дим, коняк и тютюн. Те носият звука на живата реч на Стаматов – блестяща и парадоксална, изпълнена с дръзко песимизъм като при хъшове четящи Шопенхауер или страстна като пророк от Библията говорещ в кръчма докато играе покер.

Всеки негов остър афоризъм предизвиква образа му в нашето въображение: той винаги държи чаша в ръка; възбуден е с живите си трескави очи; лицето му е сухо и нервно; устните му са синкавочервени; а цялото му присъствие носи нещо особено което го прави много симпатичен дори когато изразява горчивината си.
Симеон Радев