Казаларската царица

При погледа към този човек, който беше причина за нейното падение и страдания, в нея се разгоряха чувства на ненавист, но същевременно отново изпита онази дълбоко потискана и нагло възродена любов от онзи вечер. Тя носеше в себе си плода на неговото влияние. Отново я обзе вълнение. Този красив младеж, който премина покрай нея без да я забележи и след това изчезна, остави бурен ураган в душата й...

Въпреки осъзнаването, че тези емоции са вече неприемливи и унизителни за нейната същност, тя не успяваше да ги изгаси или задуши... Осъждаше се за действията си от предишния ден и би била готова на колене да поиска прошка. Вътре в болката на душата си тя търпеше жестоката самоизмама. Душата й не беше здрава като метал; тя бе крехка като кристал...