Чемширово дърво

Камило Хосе Села (1916 – 2002), носител на Нобелова награда за литература през 1989 година, е създал почти сто литературни произведения. Най-известните от тях включват „Семейството на Паскуал Дуарте” (която е най-превежданата испанска книга след „Дон Кихот”), „Кошерът” и „Мазурка за двама мъртъвци”. Последният му роман, озаглавен „Чемширово дърво”, излиза през 1999 година.

„Чемширово дърво” представлява динамично приключение, в което се срещат вещици, русалки, свещеници и призраци; тук се преплитат странности с обикновени хора. Творбата е изпълнена с вярвания и суеверия, магии и рецепти за ястия и лекове, корабокрушения и спасения, притчи и анекдоти – всичко това съчетава забавни моменти със страшни легенди. Според някои критици творението напомня прозата на Джойс и Бекет, но е осветено от яркия дух на Галисия.

Романът разказва истории за приключенията в паметта - многопластово пътуване през традиционна мъдрост, фолклорни мотиви, исторически контекст и автобиографични детайли. В него умело са комбинирани екзистенциална философия с брутален реализъм в сюрреалистична атмосфера.

Според критиците “Чемширово дърво” предизвиква самото определение на жанра като блестяща проява на нестандартния нобелист. Движението вътре в романа прилича на танцови стъпки в балната зала - множество кратки разкази валсуват под звуците на музика сред грохота и мощното възходящо звучене на човешката история.

Никой друг испански писател не заслужава повече Нобеловата награда от Камило Хосе Села според Мигел Угарте.