Гьодел, Ешер, Бах: Една гирлянда към безкрайността

Какво всъщност представлява книгата, известна и като „ГЕБ“? Много хора смятат, че заглавието разкрива същността й: книга за математик, художник и музикант. Но дори един бърз поглед е достатъчен да се види, че тези трима велики личности играят незначителна роля в съдържанието на произведението. Няма как основната тема да бъде свързана само с тях!

Можем ли тогава да определим ГЕБ като „книга, която демонстрира, че математиката, изкуството и музиката са по същество едно и също”? Това описание обаче е далеч от истинската цел – често чувам подобни интерпретации както от непознати читатели на книгата, така и от нейни верни почитатели.

В книжарниците забелязвам ГЕБ поставена на рафтове в разнообразни категории – не само математика или философия, но дори религия и окултизъм. Защо е толкова трудно да се улови основната идея на тази книга? Сигурно причините не се свеждат единствено до нейния обем; вероятно поне частично проблемът произтича от факта, че ГЕБ разглежда много различни теми - фуги и канони, логика и истина, геометрични концепции до рекурсия... Включени са мозъкът и разумът, редукционизмът спрямо холизма… даже мравешки колонии! Всички тези аспекти затрудняват читателите да идентифицират основния фокус.

Накратко казано, ГЕБ представлява личен опит за обяснение как неживата материя може да доведе до живот. Какво означава личността? Как тя възниква от безличните предмети като камъка или локвата? Какво е Азът? И защо явления подобни на него досега изглежда присъстват единствено при „полюшващи се буци с ужас и мечти“, използвайки красивото определение на поета Ръсел Едсън – тоест свързани само със специфична форма жива маса под защитна черупка върху двуопорна платформа?

Дъглас Хофстатър