Неохотният фундаменталист

Тогава ми се струваше – и честно да ви кажа, господине, днес не е много по-различно – че Америка е загрижена само за външния си вид. Като общество вие избягвахте да размишлявате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вместо това потърсихте утеха в фантазиите за собствената си важност и повярвахте в илюзията за ваше превъзходство. Изиграхте този спектакъл на световната сцена така, че целият свят да усети последствията от вашите действия, включително моето семейство, което беше далеч хиляди мили и тогава се намираше на прага на война. Такава Америка трябваше да бъде спряна не само за доброто на останалата част от човечеството, но и ради самата себе си.

Какво точно направих аз, за да спра Америка? Наистина ли не знаете отговора, господине? Съмнявате се... Не се притеснявайте; няма нужда насила да изтръгвам отговори. Ще ви кажа какво сторих — макар то да не бе особено значимо и може би няма да оправдае очакванията ви. Но първо хайде да напуснем този пазар; кепенците затварят и около нас започват да се навъртат неприятни хора…