Пясъчен часовник

Тази книга разглежда темата за самотата с динамичен стил. Тя се занимава с любовта, която е неуловима като котка, и изследва поезията и мизерията в нашите души, както и ревността, стремежа и предателството. Разказва за физическите удоволствия, смъртта, надеждата и мечтите. Ние сме отражения на собствените си мисли; те преминават през времето като река и нахлуват в душите на близките ни хора – тези, които понякога натоварваме със своето егоцентрично поведение или с малки моменти от живота – парчета любов. Гладни сме за страст и красота; готови сме да ползим до крайности в търсене на най-дълбоките чувства. Превръщаме се в змии при интимните ни връзки. Никога не спираме да опитваме да преодолеем границите чрез подсъзнанието си, сънищата или чрез яростния вик.

Що се отнася до счупването на часовника? Не бива да го правим под никакви обстоятелства! Ако това стане, ще загубим възможността да обменяме емоции помежду си - няма да можем нито да сменяме положителното с отрицателното, нито дори просто да играем игри със спокойствието на духа.