Вундеркинд

Трудно е да се открие роман, който притежава такава музикалност. Николай Грозни потапя читателя в един вихър от звуци. Всяка глава, подобна на част от симфонично произведение, носи заглавие вдъхновено от пиано шедьоври на романтизма. В това необятно поетично произведение в проза с великолепни описания творбите на Шопен получават уникална величественост. Тук истинската същност на живота е да свириш прелюдиите на Шопен за себе си и страниците са изпълнени с лиричност, която действа като противоотрова срещу абсурдния и жесток свят. С антуража си от персонажи — карикатури на безумието, извращението и измамата — циркът на живота функционира като непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива социалната структура.

Петнайсетгодишният Константин е бунтовник с невероятен талант за пиано и дълбока чувствителност сред безперспективната и контролирана атмосфера в София през 80-те години. Опитва се да намери своето място спрямо възрастните в общество, където искреността често струва скъпо. Задушаван от милитаристкия режим в училище за даровити деца през повечето време, той протестира срещу системата чрез малки бунтове — пушене, пиене и подигравки със властта при всяка удобна ситуация. Независимо от всичко обаче той упражнява свиренето с истинска страст, вдъхновен от композиторите Шопен, Дебюси и Бах. „Вундеркинд“ представлява хипнотична и трогателна книга със замислен портрет на юношеската обърканост; тя предлага финален трагикомичен поглед върху събитията зад Желязната завеса точно преди края на Студената война. Спасителната сила тук идва именно от добрата музика.