Изкопът

Сюжетът на повестта "Изкопът" се развива в Съветска Русия през края на 20-те години на XX век, по време на първата петилетка, която е посветена на индустриализацията и колективизацията. Започва изграждането на „светлото бъдеще“ с огромен изкоп за пролетарски дом, където всички съзнателни членове на обществото ще живеят щастливо. В този изкоп, освен надеждите на отчаяните от глад и мизерия хора, които са верни на Идеята, се погребват и телата на „враговете на социализма“. Абсурдността и уродливостта в "Изкопът", представени чрез странния език, подчертават провала на един утопичен идеал, който жертва човечността и нормалността.

Андрей Платонов (1899-1951) е автор не само на поезия, но и разкази, повести и романи като „Чевенгур“, „От полза“, „Усъмнилият се Макар“, „В прекрасния и гневен свят“, „Щастливата Москва“ и др., много от които са публикувани години след смъртта му. Той е бил обект на остри критики приживе; животът му демонстрира как съдбите na значими съветски творци били унищожавани заради отказа им да използват таланта си в полза нa идеологията или властите.