Избрано Т.2: Чевенгур. Изкопът

Романът „Чевенгур“ (1926–1929) на забележителния руски писател Андрей Платонов (1899–1951) представлява произведение с внушителен вътрешен мащаб, което отразява не само времето на автора, но и цяла една епоха. Платонов по уникален начин продължава темата на Гогол, който в „Мъртви души“ цели да представи руската действителност чрез призмата на Данте и неговата „Божествена комедия“. Адът тук символизира болезненото безвремие от предреволюционните години; чистилището – периодът на братоубийствени конфликти; а Чевенгур се явява като един странен рай. Събитията в романа са едновременно ужасяващи и абсурдни, ситуациите достигат до пределите на правдоподобността, а персонажите са дълбоко противоречиви. Творбата е била осъдена от съветската цензура и публикувана чак в началото на 70-те години извън Русия, докато у дома си излиза през 1988 г.

Почитателите на Платонов познават добре специфичния му стил: сякаш авторът се е пробудил след катастрофа и е възстановил разпадналия се език. Персонажите в романа „Изкопът“, работници и селяни от ранната съветска ера, строят светло бъдеще, но историята им носи усещане за абсурдност и обреченост – ангажиментите им със строителството; съветския проект; животът като цяло.